Несебър стана домакин на важен научен симпозиум

02.10.2014 14:10 11602

В продължение на три дни Несебър бе домакин на Четвъртия Балкански симпозиум по археометрия (BSA-2014). Събитието беше открито в присъствието на кмета на община Несебър – Николай Димитров, който приветства участниците и гостите. Той изрази надежда, че форумът ще даде възможност да се обменят добри практики, които ще спомогнат за съхранението на културното и историческо богатство на Несебър – един от най-древните градове в Европа. Градоначалникът подчерта, че опазването на тези забележителности е натоварено с двойна отговорност – както за България, така и за света. На откриването присъстваха: Илия Джингов – зам. кмет - образование, култура, туризъм, хуманитарни дейности и спорт на община Поморие, доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН, инж. Видка Вълчева – Търговско-индустриалната камара Бургас, доц. д-р Севдалина Турманова – регионален представител на БАН за Бургас и акад. Александър Г. Петров – директор на Института по физика на твърдото тяло при БАН.

Проверка по морските курорти хвана куп нередовни таксита

Проверки с таен клиент днес изненада такситата в морските курорти. Съвместно с медиите и Изпълнителна агенция "Автомобилна администраци...

Прочети повече

Организатори на форума са Институтът по физика на твърдото тяло (ИФТТ) и Националният археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките, а съорганизатори са Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Музей “Старинен Несебър” и Регионалният академичен център на БАН в Бургас. Това важно за българската научна и културна общност събитие се провежда под егидата на областния управител на Бургас Павел Маринов.

Изборът на Несебър за град-домакин съвсем не е случайно. Паметниците на Несебър са част от световното културно наследство и това е един от най-старите градове в Европа. Голямото разнообразие от архитектурни, археологически, художествени артефакти в Стария Несебър, представляват огромен интерес за работещите в областта на археометрията.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Целта на симпозиума е да се популяризират добрите практики от интердисциплинарните изследвания на различни паметници на културното наследство на Балканите, да се насърчи развитието и използването на съвременни научни методи за извличане на археологическа и историческа информация. На симпозиума се обсъдиха резултатите от последните археометрични изследвания на разнообразни обекти, предмети и материали, свързани с човешката дейност, както и широк кръг от теми, свързани с опазване на културното наследство. Осъществи се обмен на информация, знания и опит между различни учени от всички природни науки, консерватори-реставратори, археолози, историци и музейни специалисти от балканските страни, работещи в областта на археометрията.

Община Несебър с нови паркоместа за велосипеди

Нови паркоместа за велосипеди са били в Северния паркинг на Стария град. Идеята е да се насърчи един по-екологичен начин на живот чрез ...

Прочети повече

В рамките на симпозиума по археометрия бяха представени най-новите методи и техники за диагностика и анализ, чрез които се получава информация за елементния и структурния състав на артефактите, за технологията на изготвянето им, суровинната база и произхода на предметите. Обсъдиха се модерните техники за датиране, консервация и реставрация на паметниците на културното наследство. В програмата се проведе семинар за практически демонстрации и изследвания на реални обекти с портативна апаратура за in situ анализи на паметниците на културното наследство. Музей „Старинен Несебър“ предостави паметници, на които бяха извършени изследвания и анализи с най-модерни методи.

В симпозиума участваха повече от 100 специалисти от над 20 страни. Сред тях са учени от водещи лаборатории във Великобритания, Германия, Италия, Гърция, Франция, Испания, Австрия, Русия, Китай.

Сред поканените лектори на форума бяха признати специалисти в областта на археометрията, като проф. Салваторе Сиано от Института по приложна физика във Флоренция, проф. Катлин Максуини от Университета в Единбург, Великобритания, проф. Елена Маринова-Волф от Католическия университет в Льовен, Белгия, проф. Роксана Радван от Националния изследователски институт по оптоелектроника, проф. Севим Акюз от Инситута за култура в Истанбул, Турция и др.